Margarita Garova's Reviews > Тялото. Наръчник за употреба

Ако сте позагубили усещането си за чудо, прочетете тази книга. От нея ще научите отново да се удивлявате на това, което представляват собствените ни тела.

Вътрешното ни устройство и процесите, които протичат в нас, може да изглеждат закономерни и дори банални, но все още не сме стигнали до това ниво, в което телата ни да спрат да сащисват дори учените, занимаващи се с тях.

В “Тялото” Бил Брайсън разказва по-интересно от всякога. Общите черти на нашето устройство са предадени сбито и максимално достъпно, като се редуват с медицински куриози, много от които откровено плашещи.

От тази книга научаваме за някои наглед необясними взаимовръзки – защо потта ни е направила умни същества, защо всеки от нас усеща света по различен начин с обонянието си, а също и кои са най-застрашаващите болести за съвременния човек и защо е така.

“Тялото” ни кара да се вглеждаме в себе си. Докато я четях, на съответните места въртях палци, кляках, разгъвах лакти, запушвах нос – за да се уверя в простичките и гениални механизми, с които като по чудо сме снабдени. Замислих се и колко и какво ям (не че не го мисля така или иначе), колко се движа, колко спя.

Интересни ми бяха сравненията между здравните системи на развитите демокрации и стряскащото несъответствие между огромните суми, които САЩ наливат в здравеопазване и печалния здравен статус на американците. Връзката между богатство и дълголетие едва ли би учудила някого, но тук тя е потвърдена, макар и да не е обяснена.

Брайсън, както винаги, разказва увлекателно и компетентно, но и с ентусиазма на човек, който на 66 годишна възраст продължава да изпитва възхитата на ученик, пред който са разкрили големите тайни на Природата. Знанието не е притъпило способността му да се удивлява на неща, за които повечето от нас или нямат представа, или приемат за даденост.

Нашите тела са съвършени регулатори, устроени така, че да не се унищожават лесно, дори когато имат за стопани такива безотговорни същества като нас, които всячески ги товарят с големи количества вредности и токсини. Цяло чудо е, че функционираме при толкова много усилия да саботираме здравето си и при наличието на всевъзможни патогени навсякъде около нас. Дължим огромна благодарност на нашите тела!

Две главни достойнства на “Тялото” – първо, имаме факти от историята на медицината и пионерите-откриватели, без които днешното ни дълголетие и здравен статус щяха да са невъзможни. Отрезвяващо е да си припомним, че само две поколения назад хората са имали не само по-ниска очаквана продължителност на живота, заради високата детска смъртност, но са и умирали от неща, които днес не са непосредствена колективна заплаха за човека. Второ, книгата е много съвременна. Брайсън ни дава както статичната картина на телата ни, така и моментна снимка на това къде се намират нещата като лечение на различни заболявания и мнения на водещи световни авторитети.

При целия т��зи научен напредък има и толкова много неизвестни – много често се обяснява как протича една или друга реакция на организмите ни, като причината завършва с лаконичното “все още не знаем защо е така.”

Да разкажеш за сложното по интересен и достъпен начин – две качества, които фатално отсъстват от българските учебници, се е удало чудесно на Брайсън. Ставам банална с тези български учебници, но се питам колко ли хора са загубени за науката в ранна възраст, само защото образованието успешно успява да ги отврати от нея.

“Всъщност, биологически погледнато, расата не съществува. Нищо, свързано с цвета на кожата, чертите на лицето, типа коса или костна структура, не е определящо качество за човека.”

“Според британския Нобелов лауреат Мах Перутц, през XX век ваксините вероятно са спасили повече хора дори от антибиотиците.”