What do you think?
Rate this book
Под игото
„Под игото“ е първият български роман. Подзаглавие - „Из живота на българина в навечерието на Освобождението“.
Написан е от Иван Вазов по време на изгнание в Одеса, пренесен е в България с руската дипломатическа поща.
Композиционно романът се състои от три части и 88 глави, които обхващат подготовката, избухването и потушаването на Априлското въстание. Сюжетното действие започва с идването на Бойчо Огнянов в Бяла Черква през май 1875 г. и завършва с неговата смърт през май 1876 г. Но фабулата на творбата не се изчерпва с личните драми на героите, нито с действията и противодействията им през тази година, защото не личните, а историческите събития са в основата на сюжетното действие и определят неговия епически характер. Своеобразна кулминация и развръзка на романа са главите "Пиянството на един народ" и "Пробуждане", в които Вазов постига редки за българската литература прозрения по философия на българската история с резките й преходи от опиянение към отрезвяване и страх, от подем към покруса, разочарование и предателство.
Романът "Под игото" е първата книга, която носи литературна слава на Вазов и на България. Въпреки някои слабости и противоречия, това е най-мащабната и недостигната още "енциклопедия на българския национален живот".
"Под игото" е филмиран през 1953г.
Написан е от Иван Вазов по време на изгнание в Одеса, пренесен е в България с руската дипломатическа поща.
Композиционно романът се състои от три части и 88 глави, които обхващат подготовката, избухването и потушаването на Априлското въстание. Сюжетното действие започва с идването на Бойчо Огнянов в Бяла Черква през май 1875 г. и завършва с неговата смърт през май 1876 г. Но фабулата на творбата не се изчерпва с личните драми на героите, нито с действията и противодействията им през тази година, защото не личните, а историческите събития са в основата на сюжетното действие и определят неговия епически характер. Своеобразна кулминация и развръзка на романа са главите "Пиянството на един народ" и "Пробуждане", в които Вазов постига редки за българската литература прозрения по философия на българската история с резките й преходи от опиянение към отрезвяване и страх, от подем към покруса, разочарование и предателство.
Романът "Под игото" е първата книга, която носи литературна слава на Вазов и на България. Въпреки някои слабости и противоречия, това е най-мащабната и недостигната още "енциклопедия на българския национален живот".
"Под игото" е филмиран през 1953г.
528 pages, Paperback
First published January 1, 1888
About the author
Ivan Vazov
102 books83 followersIvan Minchov Vazov was a Bulgarian poet, novelist and playwright, often referred to as "the Patriarch of Bulgarian literature". He was born in Sopot, a town in the Rose Valley of Bulgaria (then part of the Ottoman Empire). The works of Ivan Vazov reveal two historical epochs - the Bulgarian Renaissance and the Post-Liberation (from Ottoman Empire rule) epoch. Ivan Vazov holds the highest honorary title of the Bulgarian Academy of Sciences - Academician. He acted as Education and People Enlightenment Minister from September 7, 1897 until January 30th, 1899, representing the People's Party.
Vazov was probably heavily influenced by Botev, who was the ideological leader of the Bulgarian revolutionary movement. He started writing his famous poems with Botev and some other Bulgarian emigrants in Romania. In 1876 he published his first work, Priaporetz and Gusla, followed by "Bulgaria's Sorrows" in 1877.
Bulgaria regained its independence in 1878 as a result of the Russo-Turkish War and Vazov wrote the famous Epic of the Forgotten. He became the editor of the political reviews Science and Dawn. He was, however, forced into exile once again, this time to Odessa, because of the persecution of the russophile political faction. Returning to Bulgaria with the help of his mother Suba Vazova, he started teaching. Vazov's next stay was in Svishtov, where he became a civil servant.
n 1917 he was nominated for the Nobel Prize in literature
Vazov was probably heavily influenced by Botev, who was the ideological leader of the Bulgarian revolutionary movement. He started writing his famous poems with Botev and some other Bulgarian emigrants in Romania. In 1876 he published his first work, Priaporetz and Gusla, followed by "Bulgaria's Sorrows" in 1877.
Bulgaria regained its independence in 1878 as a result of the Russo-Turkish War and Vazov wrote the famous Epic of the Forgotten. He became the editor of the political reviews Science and Dawn. He was, however, forced into exile once again, this time to Odessa, because of the persecution of the russophile political faction. Returning to Bulgaria with the help of his mother Suba Vazova, he started teaching. Vazov's next stay was in Svishtov, where he became a civil servant.
n 1917 he was nominated for the Nobel Prize in literature
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 216 reviews
March 29, 2022
Под игото = Pod Igoto = Under the Yoke, Ivan Vazov
Under the Yoke is a novel by Ivan Vazov written in 1888. It is set in a small town in Central Bulgaria during the months leading up to the April Uprising of 1876 and is the most famous piece of classic Bulgarian literature. It depicts the Ottoman rule of Bulgaria and is the most famous piece of classic Bulgarian literature. The tranquility in a Bulgarian village under Ottoman rule is only superficial: the people are quietly preparing for an uprising. The plot follows the story of Boicho Ognyanov, who, having escaped from a prison in Diarbekir, returns to the Bulgarian town of Byala Cherkva to take part in the rebellion. There he meets old friends, enemies, and the love of his life. The plot portrays the personal drama of the characters, their emotions, motives for taking part in or standing against the rebellion, betrayal and conflict. Under the Yoke has been translated into more than 30 languages.
تاریخ نخستین خوانش: روز بیست و نهم ماه اکتبر سال1984میلادی
عنوان: در زیر یوغ؛ نویسنده: ایوان وازوف؛ مترجم: محمد قاضی؛ تهران، توس، سال1362؛ در520ص؛ چاپ دوم سال1368؛ در640ص؛ موضوع داستانهای نویسندگان بلغار - سده19م
اثری ستودنی از نویسنده ی پیشرو «بلغار»: «ایوان وازوف (وازف)»، که در آن به شرح گرفتاریهای مردمان «اروپای شرقی» در زیر سلطه ی «ترکان عثمانی» میپردازد؛ داستان قیام نافرجام مردمان «بلغار»، در سال1876میلادی، بر علیه «امپراتوری عثمانی» است؛ داستان رمان در شهری کوچک در مرکز «بلغارستان» به نام «بیالا چرکوا (کلیسای سفید)»، در ماههایی که به قیام ناکام آوریل سال1876م پایان یافت روی میدهد؛ نویسنده زندگی ملت «بلغار» را در یکی از بحرانیترین لحظه های تاریخ آن، یعنی در آستانۀ رهایی کشور از زیر یوغ پانصد ساله ی حکومت «ترکان عثمانی»، استادانه مینگارند
تاریخ بهنگام رسانی 09/02/1400هجری خورشیدی؛ 08/01/1401هجری خورشیدی؛ ا. شربیانی
Under the Yoke is a novel by Ivan Vazov written in 1888. It is set in a small town in Central Bulgaria during the months leading up to the April Uprising of 1876 and is the most famous piece of classic Bulgarian literature. It depicts the Ottoman rule of Bulgaria and is the most famous piece of classic Bulgarian literature. The tranquility in a Bulgarian village under Ottoman rule is only superficial: the people are quietly preparing for an uprising. The plot follows the story of Boicho Ognyanov, who, having escaped from a prison in Diarbekir, returns to the Bulgarian town of Byala Cherkva to take part in the rebellion. There he meets old friends, enemies, and the love of his life. The plot portrays the personal drama of the characters, their emotions, motives for taking part in or standing against the rebellion, betrayal and conflict. Under the Yoke has been translated into more than 30 languages.
تاریخ نخستین خوانش: روز بیست و نهم ماه اکتبر سال1984میلادی
عنوان: در زیر یوغ؛ نویسنده: ایوان وازوف؛ مترجم: محمد قاضی؛ تهران، توس، سال1362؛ در520ص؛ چاپ دوم سال1368؛ در640ص؛ موضوع داستانهای نویسندگان بلغار - سده19م
اثری ستودنی از نویسنده ی پیشرو «بلغار»: «ایوان وازوف (وازف)»، که در آن به شرح گرفتاریهای مردمان «اروپای شرقی» در زیر سلطه ی «ترکان عثمانی» میپردازد؛ داستان قیام نافرجام مردمان «بلغار»، در سال1876میلادی، بر علیه «امپراتوری عثمانی» است؛ داستان رمان در شهری کوچک در مرکز «بلغارستان» به نام «بیالا چرکوا (کلیسای سفید)»، در ماههایی که به قیام ناکام آوریل سال1876م پایان یافت روی میدهد؛ نویسنده زندگی ملت «بلغار» را در یکی از بحرانیترین لحظه های تاریخ آن، یعنی در آستانۀ رهایی کشور از زیر یوغ پانصد ساله ی حکومت «ترکان عثمانی»، استادانه مینگارند
تاریخ بهنگام رسانی 09/02/1400هجری خورشیدی؛ 08/01/1401هجری خورشیدی؛ ا. شربیانی
July 16, 2016
Книга от задължителния списък за матурата... след цяло лято отлагане ето с каква нагласа започнах да я чета.
Аз съм от това поколение, което се захласва по истории за утопични градове, ревенанти, вампири, магьосници и изобщо всякакви други свръхестествени същества, за които се сещате.
Нещо повече - изобщо не харесвам Вазов. Да, определено той е направил страшно много за българската литература и прочее, обаче определено не е сред авторите, които чета с удоволствие. Километричните му описания и авторови отклонения са ми страшно досадни и изобщо не харесвам стила му на писане.
Обаче е факт, че всеки път, когато трябваше да оставя този роман за малко, си казвах познатата фраза:"Само още една глава"... Как наистина са живели обикновените българи в онези страшни времена? Техните надежди, техните страхове.. Как са съумявали да си откраднат мигове щастие сред морето от мъка.. Как са живели апостолите, на които днес дължим свободата си? Вътрешните борби, премеждията, саможертвите, безрезервното посвещаване на Идеала "Свобода или смърт".. Мерзавците като Стевчов, които гледат собствения си интерес и плетат интриги срещу "своите".. Как всичко живо от 5 до 75 години се готви за Революция, без дори да съзнава реалните измерения на едно такова дело.. През тези 416 страници живях в онова време с онези хора. Всичко това, макар и с други имена на главните герои, е било реалност.
Днес, седейки удобно на дивана и избирайки нова профилна за фейсбук, забравяме това. Живеем в държава, която минава за демократична, можем да разполагаме с живота си както намерим за добре, имаме информация за всичко, което ни е нужно, разполагаме с удобствата на съвременните технологии... и всичко това, за което я се сетим по 3ти Март - я не, ни се струва като една далечна приказка - нещо измислено, нещо незасягащо ни.
Може би дори само заради това, че си припомних тази отминала реалност и че я разбрах по-добре, си е струвало да го прочета този роман.
Аз съм от това поколение, което се захласва по истории за утопични градове, ревенанти, вампири, магьосници и изобщо всякакви други свръхестествени същества, за които се сещате.
Нещо повече - изобщо не харесвам Вазов. Да, определено той е направил страшно много за българската литература и прочее, обаче определено не е сред авторите, които чета с удоволствие. Километричните му описания и авторови отклонения са ми страшно досадни и изобщо не харесвам стила му на писане.
Обаче е факт, че всеки път, когато трябваше да оставя този роман за малко, си казвах познатата фраза:"Само още една глава"... Как наистина са живели обикновените българи в онези страшни времена? Техните надежди, техните страхове.. Как са съумявали да си откраднат мигове щастие сред морето от мъка.. Как са живели апостолите, на които днес дължим свободата си? Вътрешните борби, премеждията, саможертвите, безрезервното посвещаване на Идеала "Свобода или смърт".. Мерзавците като Стевчов, които гледат собствения си интерес и плетат интриги срещу "своите".. Как всичко живо от 5 до 75 години се готви за Революция, без дори да съзнава реалните измерения на едно такова дело.. През тези 416 страници живях в онова време с онези хора. Всичко това, макар и с други имена на главните герои, е било реалност.
Днес, седейки удобно на дивана и избирайки нова профилна за фейсбук, забравяме това. Живеем в държава, която минава за демократична, можем да разполагаме с живота си както намерим за добре, имаме информация за всичко, което ни е нужно, разполагаме с удобствата на съвременните технологии... и всичко това, за което я се сетим по 3ти Март - я не, ни се струва като една далечна приказка - нещо измислено, нещо незасягащо ни.
Може би дори само заради това, че си припомних тази отминала реалност и че я разбрах по-добре, си е струвало да го прочета този роман.
February 14, 2013
It's not easy to find English translations of Ivan Vazov's writing. Even Under the Yoke, his most famous book, was very difficult to find with this particular translation being over 100 years old. Knowing nothing of the original Bulgarian, it seemed like a fine translation, but it does make a person wonder because it seems to be the only one ever done.
The most interesting part of the book for me is its exploration of what motivates a population to act (or not act). The way that entire villages of people moved in unison with one another, fear spreading like an infection across the group, extinguishing the will to act and turning average people against each other as personal survival becomes the highest goal. The dynamics of how the fizzled rebellion played out struck me as quite true to life, and Vazov's wisdom and insight into human nature shows through. Both heroic and tragic, the book is worth reading even for this perspective alone.
Other elements of the story I didn't care for so much. The romantic plot seemed kind of forced and unbelievable, but fortunately wasn't the central theme.
Overall, the book is definitely worth checking out if you're interested in the history of Bulgaria. It offers a taste of what life was like in late 19th century Bulgaria under Turkish rule and I quite enjoyed being immersed in it even for a short time. The "Bulgarian spirit" and patriotism comes through forcefully and makes for quite a memorable experience.
The most interesting part of the book for me is its exploration of what motivates a population to act (or not act). The way that entire villages of people moved in unison with one another, fear spreading like an infection across the group, extinguishing the will to act and turning average people against each other as personal survival becomes the highest goal. The dynamics of how the fizzled rebellion played out struck me as quite true to life, and Vazov's wisdom and insight into human nature shows through. Both heroic and tragic, the book is worth reading even for this perspective alone.
Other elements of the story I didn't care for so much. The romantic plot seemed kind of forced and unbelievable, but fortunately wasn't the central theme.
Overall, the book is definitely worth checking out if you're interested in the history of Bulgaria. It offers a taste of what life was like in late 19th century Bulgaria under Turkish rule and I quite enjoyed being immersed in it even for a short time. The "Bulgarian spirit" and patriotism comes through forcefully and makes for quite a memorable experience.
July 20, 2023
کتاب در زیر یوغ ، رمانی حماسی از نویسنده و شاعر مشهور بلغاری ، ایوان وازوف است . او در این کتاب به شرح قیام ناکام 1876 آ��ری�� مردم شهری به نام بیالا چرکوا علیه ترکان عثمانی پرداخته . قیامی که گرچه به سادگی سرکوب شد اما برخی آنرا زمینه ساز نبرد آزادی بخش و استقلال نهایی بلغارستان می دانند .
مقام ایوان وازوف
ایوان وازوف یکی از شاعران و نویسندگان بزرگ بلغارستان بوده و آثار او در ادبیات بلغارستان بسیار مهم هستند. وی از جمله نخستین نویسندگان بلغاری بود که از زبان محلی خود برای نوشتن آثارش استفاده کرد . آثار ادبی ایوان وازوف شامل شعرها، نمایشنامهها و رمانهای مختلفی هستند. ایوان وازوف در کنار فعالیتهای ادبی، در حوزه سیاست نیز فعالیت داشت و به عنوان نماینده مجلس در سالهای مختلفی فعالیت میکرد. وی به عنوان یکی از رهبران مهم حرکت ملی بلغارستان شناخته میشود و در حوزههایی مانند آموزش، فرهنگ، امور دینی و مسائل اجتماعی فعالیت میکرد . اهمیت وازوف برای بلغارستان تا اندازه ای بوده که شهر زادگاه او ، به افتخار وازوف به وازوف گراد تغییر نام داده شده .
در زیر یوغ را باید یک اثر حماسی دانست ، نویسنده در کنار روند و چگونگی مبارزات میهن پرستانه بلغارها و تلاش آنان برای سازماندهی ، به زندگی سخت مردم تحت ظلم و ستم عثمانی ها هم پرداخته . قهرمان کتاب او را باید ایوان کرالیچ دانست که بیشتر با نام مستعار اونیانوف شناخته می شود . حضور او در شهری که به سبب ستم عثمانی ها در آستانه انفجار است جانی به ساکنان شهر داده و آنها را آماده شورش و قیام می کند .
وازوف که خود یکی از مبارزان انقلابی بوده گرچه شرح دقیقی از مبازرات و زندگی بلغارها نشان داده اما نگاه او به ترکها را باید کاملا یک طرفه دانست . در کتاب او تقریبا تمامی شخصیت های ترک یا متجاوز یا قاتل و شاید هم هر دو هستند . در حقیقت از نگاه وازوف بلغارها را باید خیر و عثمانی ها را باید شر مطلق دانست .
با وجود آنکه بیشتر از 100 سال از انتشار کتاب وازوف می گذرد و در این بازه طولانی برخی از مفاهیم کتاب او ممکن است شعاری و یا کلیشه به نظر برسد اما با این حال، کتاب در زیر یوغ هم چنان به عنوان یکی از شاهکارهای ادبیات جهان هم به عنوان یکی از برجستهترین رمانهای قرن نوزدهم شناخته می شود . گرچه ممکن است که خواندن آن برای خواننده امروزی چندان هم جذاب و گیرا نباشد .
.
مقام ایوان وازوف
ایوان وازوف یکی از شاعران و نویسندگان بزرگ بلغارستان بوده و آثار او در ادبیات بلغارستان بسیار مهم هستند. وی از جمله نخستین نویسندگان بلغاری بود که از زبان محلی خود برای نوشتن آثارش استفاده کرد . آثار ادبی ایوان وازوف شامل شعرها، نمایشنامهها و رمانهای مختلفی هستند. ایوان وازوف در کنار فعالیتهای ادبی، در حوزه سیاست نیز فعالیت داشت و به عنوان نماینده مجلس در سالهای مختلفی فعالیت میکرد. وی به عنوان یکی از رهبران مهم حرکت ملی بلغارستان شناخته میشود و در حوزههایی مانند آموزش، فرهنگ، امور دینی و مسائل اجتماعی فعالیت میکرد . اهمیت وازوف برای بلغارستان تا اندازه ای بوده که شهر زادگاه او ، به افتخار وازوف به وازوف گراد تغییر نام داده شده .
در زیر یوغ را باید یک اثر حماسی دانست ، نویسنده در کنار روند و چگونگی مبارزات میهن پرستانه بلغارها و تلاش آنان برای سازماندهی ، به زندگی سخت مردم تحت ظلم و ستم عثمانی ها هم پرداخته . قهرمان کتاب او را باید ایوان کرالیچ دانست که بیشتر با نام مستعار اونیانوف شناخته می شود . حضور او در شهری که به سبب ستم عثمانی ها در آستانه انفجار است جانی به ساکنان شهر داده و آنها را آماده شورش و قیام می کند .
وازوف که خود یکی از مبارزان انقلابی بوده گرچه شرح دقیقی از مبازرات و زندگی بلغارها نشان داده اما نگاه او به ترکها را باید کاملا یک طرفه دانست . در کتاب او تقریبا تمامی شخصیت های ترک یا متجاوز یا قاتل و شاید هم هر دو هستند . در حقیقت از نگاه وازوف بلغارها را باید خیر و عثمانی ها را باید شر مطلق دانست .
با وجود آنکه بیشتر از 100 سال از انتشار کتاب وازوف می گذرد و در این بازه طولانی برخی از مفاهیم کتاب او ممکن است شعاری و یا کلیشه به نظر برسد اما با این حال، کتاب در زیر یوغ هم چنان به عنوان یکی از شاهکارهای ادبیات جهان هم به عنوان یکی از برجستهترین رمانهای قرن نوزدهم شناخته می شود . گرچه ممکن است که خواندن آن برای خواننده امروزی چندان هم جذاب و گیرا نباشد .
.
July 26, 2024
Все още съм на мнение, че трябва да си остане четиво преподавано в училище. Може би не в седми клас, но пък от толкова жалене, се чудим откъде се пръкнаха днес толкова идиотчета. Сам съм я чел няколко пъти, интересна е - не е някакво непосилно или сложно четиво.
Който разбрал, разбрал! Толкова.
Цитати:
"Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството; един гивеч, изпечен с алени патладжани, миризлив магданоз и люти пиперки, изяден на тревата под надвисналите клоне, през които се гледа високото синьо небе, е едно царство, а ако има при него цигулари, то е върхът на земното щастие."
"Един народ поробен, макар и безнадеждно, никога се не самоубива: той яде, пие и прави деца. Той се весели. Погледнете народната поезия, дето са се отразили тъй ярко народната душа, живот и мироглед. Там покрай черни теглила, дълги синджири, тъмни тъмници и гнояни рани, преплитат се тлъсти печени агнета, червени руйни вина, люта ракия, тежки сватби, вити хора, зелени гори и дебели сенки, из които е избликнало цяло море от песни…"
Който разбрал, разбрал! Толкова.
Цитати:
"Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството; един гивеч, изпечен с алени патладжани, миризлив магданоз и люти пиперки, изяден на тревата под надвисналите клоне, през които се гледа високото синьо небе, е едно царство, а ако има при него цигулари, то е върхът на земното щастие."
"Един народ поробен, макар и безнадеждно, никога се не самоубива: той яде, пие и прави деца. Той се весели. Погледнете народната поезия, дето са се отразили тъй ярко народната душа, живот и мироглед. Там покрай черни теглила, дълги синджири, тъмни тъмници и гнояни рани, преплитат се тлъсти печени агнета, червени руйни вина, люта ракия, тежки сватби, вити хора, зелени гори и дебели сенки, из които е избликнало цяло море от песни…"
April 20, 2023
С годините ми е останало уважението към бруталния и честен реализъм на дядо Вазов, усета му за комичното и интимното насред трагедията или баналностите, и епичното му чувство за значението на малките атоми за историята.
И естествено, все още се стряскам при спомена за диалекта му! Да му се не види и патриархът, не е ли могъл да използва поне нещо, повече приличащо на оформящия се тъкмо тогава наш нов книжовен език?
И естествено, все още се стряскам при спомена за диалекта му! Да му се не види и патриархът, не е ли могъл да използва поне нещо, повече приличащо на оформящия се тъкмо тогава наш нов книжовен език?
April 10, 2011
За "Под игото" или добро, или нищо? Май повечето българи са на това мнение, след като книгата стана любима на целокупния ни народ. Господи, в кое измерение е възможно това?
Вазов си е заковал мястото в историята по десетки начини, но горе-долу фактът, че е пръв е главното му достойнство. Ако съдим книгата по критериите на европейски роман, тя е просто едно булевардно третокласно четиво. Все пак, да подчертая и културологичните достойнства, съхранили битовизмите в края на... охоо, по-миналия век.
Вазов си е заковал мястото в историята по десетки начини, но горе-долу фактът, че е пръв е главното му достойнство. Ако съдим книгата по критериите на европейски роман, тя е просто едно булевардно третокласно четиво. Все пак, да подчертая и културологичните достойнства, съхранили битовизмите в края на... охоо, по-миналия век.
December 31, 2022
کتاب شرح حال دوران پر درد و رنجی است که مردم بلغارستان تحت سیطره ترکان عثمانی از سرگذارندهاند و تصویرگر گوشهای از مبارزات مردمان آن سرزمین برای رهایی از یوغ بردگی است که به مدت 5 قرن بر آنها از سوی حکومت عثمانی تحمیل شده است. نویسنده خود نیز یکی از مبارزان استقلال بلغارستـان بوده و روایت بی واسطهای از این حوادث به مخاطبینش ارائه میکند. شخصیتهایی که در نامشان در کتاب عنوان شده ترکیبی از مبارزان واقعی و شخصیتهایی هستند که نویسنده خود بدانها جان بخشیده، اما کلیت داستان تماماً بر مبنای یک حادثه تاریخی یعنی قیام آوریل 1876 در کشور بلغارستان واقع شده است. داستان در سراسر متن از کشش مناسب و قابل قبولی برخوردار بوده و ضرباهنگ خوبی دارد. ترجمه محمد قاضی بسیار روان و شیوا است و توضیحات اشاره شده در پانویس ها به درک بهتر شخصیتهای مبارز تاریخ بلغارستان �� شناخت عمیق فرهنگ مردمان آن سرزمین کمک شایانی میکند. نمره من به این اثر 4.5 است ولی صد حیف که گودریدز امکان ثبت این نمره را از من دریغ کرده. در پایان باید اضافه کنم واقعاً خواندن این اثر تامل برانگیز به عنوان آخرین کتاب سال 2022، تجربه فوق العاده بود برای من.
July 6, 2021
Един роман, който заслужава много повече от 5⭐
Един шедьовър! Велика книга!
"В минути на неминуема опасност разсъдъкът коварно напуща човека и само един сляп инстинкт за самосъхранение замества всичките му други нравствени сили."
"Светлата искра в човешката душа винаги е готова да светне под удара на страданието, стига да я има там."
"Има велики радости, както и велики скърби, които слабата човешка природа сякаш не е в състояние да пренесе. А тя пренася всичко. Заедно с голямата напрегнатост расте и пъргавината на душата - когато тя е здрава."
"Българският национален дух никога не се е дигал до такава висота и надали ще се дигне друг път..."
"Всяка дума е един откъртен къс от сърцето, всеки вик е едно море от горест и неизразима болка."
Един шедьовър! Велика книга!
"В минути на неминуема опасност разсъдъкът коварно напуща човека и само един сляп инстинкт за самосъхранение замества всичките му други нравствени сили."
"Светлата искра в човешката душа винаги е готова да светне под удара на страданието, стига да я има там."
"Има велики радости, както и велики скърби, които слабата човешка природа сякаш не е в състояние да пренесе. А тя пренася всичко. Заедно с голямата напрегнатост расте и пъргавината на душата - когато тя е здрава."
"Българският национален дух никога не се е дигал до такава висота и надали ще се дигне друг път..."
"Всяка дума е един откъртен къс от сърцето, всеки вик е едно море от горест и неизразима болка."
October 7, 2012
Знам колко е важен този роман за бг литературата, но да си кажем честно - много е зле.
Наричат Иван Вазов “патриарх на българската литература”, а романът му “Под Игото” бе избран за най-обичана и четена книга в класацията на “Голямото четене”. Наричат го още най-българския роман. Димитър Димов, Алеко Константинов, Йордан Йовков, Елин Пелин заслужават далеч по-голямо признание.
По ирония на съдбата, аз прочетох “Парижката Света Богородица” и “Под Игото” един след друг. Някои неща ми се сториха доста сходни:
- Рада Госпожина и Есмералда – и двете са стройни и хубави моми, и двете са приветливи и миловидни. Рада е сираче, такава е и циганската танцьорка Есмералда.
- Мунчо и Квазимодо – и двамата са бавноразвиващи, единият е приютен в манастир, другия бие камбаната в катедрала, все божи храмове. Въпреки недъзите си, те са положителни герои
- Бойчо Огнянов и Феб дьо Шатопер - и двамата с Шатопер спасяват героично по едно момиче – Огнянов спасява Марийка, а Шатопер – самата Есмералда. И двамата са със заможно потекло, но по характер Бойчо повече прилича на Жан Валжан от “Клетниците” на Юго.
-мечката Клеопатра и козата Жоли – и в двата романа имаме по един забавен домашен любимец.
Влиянието на Виктор Юго върху Иван Вазов е осезаемо и то проличава особено в “Епопея на забравените”. С две думи, на мен “Под Игото” по-скоро ми прилича на най-българската адаптация на френски роман, а Вазов е най-големият фен на Юго
http://lammoth.wordpress.com/2010/11/...
Наричат Иван Вазов “патриарх на българската литература”, а романът му “Под Игото” бе избран за най-обичана и четена книга в класацията на “Голямото четене”. Наричат го още най-българския роман. Димитър Димов, Алеко Константинов, Йордан Йовков, Елин Пелин заслужават далеч по-голямо признание.
По ирония на съдбата, аз прочетох “Парижката Света Богородица” и “Под Игото” един след друг. Някои неща ми се сториха доста сходни:
- Рада Госпожина и Есмералда – и двете са стройни и хубави моми, и двете са приветливи и миловидни. Рада е сираче, такава е и циганската танцьорка Есмералда.
- Мунчо и Квазимодо – и двамата са бавноразвиващи, единият е приютен в манастир, другия бие камбаната в катедрала, все божи храмове. Въпреки недъзите си, те са положителни герои
- Бойчо Огнянов и Феб дьо Шатопер - и двамата с Шатопер спасяват героично по едно момиче – Огнянов спасява Марийка, а Шатопер – самата Есмералда. И двамата са със заможно потекло, но по характер Бойчо повече прилича на Жан Валжан от “Клетниците” на Юго.
-мечката Клеопатра и козата Жоли – и в двата романа имаме по един забавен домашен любимец.
Влиянието на Виктор Юго върху Иван Вазов е осезаемо и то проличава особено в “Епопея на забравените”. С две думи, на мен “Под Игото” по-скоро ми прилича на най-българската адаптация на френски роман, а Вазов е най-големият фен на Юго
http://lammoth.wordpress.com/2010/11/...
August 27, 2012
Ако трябва да бъда честна, първоначално бях негативно настроена към книгата.Не ме питайте защо, мисля че и аз не стигнах до отговора.Все отлагах четенето й, но миналата седмица, най-накрая, се реших и я започнах.
Първата част на романа не ме заинтригува особено и бях почти убедена, че подозренията ми, че "Под игото" бива малко надценявана, ще се окажат верни.С прочитането на втората и третата част обаче, всякакви съмнения по отношение на автора, както и на самото произведение, се изпариха.
Сега, след като съм прочела цялата творба, мога да кажа, че наистина ми хареса много и смятам, че всеки българин (а и не само) трябва да я прочете.
"Под Игото" е роман, който достоверно представя обстановката, в която са се намирали българите по времето на турското робство и рисковете, които е трябвало да поемат в името на родината.Мотивите в произведението са изключително много - засягат се темите за любовта, предателството, разочарованията, премеждията.Благодарение на подробните и красиви описания на Вазов, читателят има възможността да се докосне както до красивите пейзажи, които авторът обрисува с думи, така и до чувствата и емоциите на героите, към които не може да останеш безразличен.
След прочита на този роман, аз осъзнах, че наистина трябва да се гордея, че съм българка и никога да не подценявам саможертвите на героите, дали всичко в името на едно по-добро бъдеще за България!
Първата част на романа не ме заинтригува особено и бях почти убедена, че подозренията ми, че "Под игото" бива малко надценявана, ще се окажат верни.С прочитането на втората и третата част обаче, всякакви съмнения по отношение на автора, както и на самото произведение, се изпариха.
Сега, след като съм прочела цялата творба, мога да кажа, че наистина ми хареса много и смятам, че всеки българин (а и не само) трябва да я прочете.
"Под Игото" е роман, който достоверно представя обстановката, в която са се намирали българите по времето на турското робство и рисковете, които е трябвало да поемат в името на родината.Мотивите в произведението са изключително много - засягат се темите за любовта, предателството, разочарованията, премеждията.Благодарение на подробните и красиви описания на Вазов, читателят има възможността да се докосне както до красивите пейзажи, които авторът обрисува с думи, така и до чувствата и емоциите на героите, към които не може да останеш безразличен.
След прочита на този роман, аз осъзнах, че наистина трябва да се гордея, че съм българка и никога да не подценявам саможертвите на героите, дали всичко в името на едно по-добро бъдеще за България!
June 8, 2010
Една от книгите, които задължително всеки българин трябва да е прочел, поне веднъж в живота си!
February 25, 2016
Overall a great book and you can certainly see why this is considered to be THE Bulgarian classic. The story is about a revolt/ revolution. The protagonist (Boicho) saves a fellow Bulgarian father and daughter from certain death at the hands of 2 Turks by killing both of them. He then essentially goes into hiding and throughout the course of his hiding ferments his idea of a revolution. The Bulgarians at that point had been living “under the yolk” of Turkish hegemony and were desperate to free themselves of the oppression which the author describes (but not in that much detail). The story is given a second dimension due to the love story embedded within it between Boicho (aka Ognianoff) and the young Rada who falls in love with him. I wouldn’t want to give too much of the story away but essentially there is a big revolt which Boicho galvanises - the result of which you will have to read yourself. This took me a while to read because the translation was by some dodgy company because ever 10th word was incorrectly typed and also I found it took its time to get going in the middle. There is a lot of action in the start and at the end but it slows right down in the middle. Overall certainly worth a read especially if you are Bulgarian or Turkish.
September 4, 2015
Отначало (може би като почти всеки ученик), бях изключително скептично настроена към четенето на тази книга. Дали заради големият й обем или защото е задължително четиво за училище, до последният момент се чудих как точно да "отбия номера" и да я пропусна.. Но все пак, реших да й дам шанс.
Под Игото започна леко бавно(като цяло първата част), но признавам, беше ми интересно. Всъщност с всяка следваща страница желанието ми за четене нарастваше все повече и повече и накрая я прочетох на един дъх. Иван Вазов е един изключителен автор, и може би ще го кажа за първи или единствен път, но благодаря на факта, че имах причина да прочета тази книга, защото всяка една секунда от нея си заслужава!
Под Игото започна леко бавно(като цяло първата част), но признавам, беше ми интересно. Всъщност с всяка следваща страница желанието ми за четене нарастваше все повече и повече и накрая я прочетох на един дъх. Иван Вазов е един изключителен автор, и може би ще го кажа за първи или единствен път, но благодаря на факта, че имах причина да прочета тази книга, защото всяка една секунда от нея си заслужава!
May 9, 2019
I re-read this book recently in order to see it from the eyes of a young woman as opposed to a teenager. Once again, I was impressed by the fully blooded characters, the realistic description of their motives and feelings. I also loved how the action was well-paced, with plenty of exciting and tensed moments, where favourite characters barely avoided death. The strongest scene was probably the ending, which made me cry as if it was really happening. The only reason I didn’t give the book 5 stars is the archaic language which I found difficult to read.
I fully recommend to everyone who wants to read this very realistic account of one of the bloodiest periods in Bulgarian history.
I fully recommend to everyone who wants to read this very realistic account of one of the bloodiest periods in Bulgarian history.
September 17, 2018
Fun little introduction to Bulgarian culture by an author that deserves greater examination as his storytelling reminds me of Sienkowitz of Poland and other Eastern European novelists. My only complaint is that this is but a fraction of a great saga that, in my cursory search, has not been translated into English.
September 2, 2021
Романът "Под игото" е Черешовото топче в Батареята на българската литература Митко Цолов (учебната 87/88 г.)
April 24, 2024
Препрочетох романа с петокласничката в къщи. Приятно съм изненадана, че успя да се ориентира блестящо сред непознатите думи. Щастлива съм, че историята я развълнува по някакъв начин и ще размишлява тепърва над прочетеното.
Винаги може да се подходи повърхностно към творбата и да се търсят недостатъци. Ако малко поразсъждаваме и се опитаме да се върнем във времето на създаването й, липсата на опит и информация, то няма как да не признаем, че в онези условия Вазов е създал една интересна, чувствена и динамична творба.
През цялото време ми беше много трудно да не правя аналогия с "Мостът на Дрина" на Андрич. Макар Андрич да си остава за мен най-велик сред балканските автори самият факт, че двамата се вълнуват от една и съща тема, че избират едни и същи изразни средства за мен е очарователен.
Веднага се сещам и за "Кралица Марго" писан много по-рано, много по-нескопосан, безидеен и незавършен, но признат и уважаван не само във Франция, като първи опит в жанра.
Съответно намирам повечето критики към Вазов за безпочвени. Нима първите опити за летене са били успешни? Просто е прекрасно когато човекът предизвиква себе си във всички области, а когато се надскача е просто очарователно. Такъв е и случаят на "Под игото".
Винаги може да се подходи повърхностно към творбата и да се търсят недостатъци. Ако малко поразсъждаваме и се опитаме да се върнем във времето на създаването й, липсата на опит и информация, то няма как да не признаем, че в онези условия Вазов е създал една интересна, чувствена и динамична творба.
През цялото време ми беше много трудно да не правя аналогия с "Мостът на Дрина" на Андрич. Макар Андрич да си остава за мен най-велик сред балканските автори самият факт, че двамата се вълнуват от една и съща тема, че избират едни и същи изразни средства за мен е очарователен.
Веднага се сещам и за "Кралица Марго" писан много по-рано, много по-нескопосан, безидеен и незавършен, но признат и уважаван не само във Франция, като първи опит в жанра.
Съответно намирам повечето критики към Вазов за безпочвени. Нима първите опити за летене са били успешни? Просто е прекрасно когато човекът предизвиква себе си във всички области, а когато се надскача е просто очарователно. Такъв е и случаят на "Под игото".
August 14, 2021
Една вечна българска класика!
November 11, 2014
What fun to be transported back in time to a Valley of Roses, filled with grotesque bashi-bazouks, "soup" landlords, exotic revolutionaries, scheming monks and remarkably worldly nuns...not to mention a doomed but compelling love story.
Like most Englishmen I sympathise with the Bulgarian revolutionaries but some things struck me which avid Bulgarian nationalists might not like to hear me say...first, the novel makes clear that some Bulgarians were in favour of the Ottoman status quo - a fact which is often airbrushed out of modern Bulgarian history. And second....sorry Mr Vazov, but shooting down a terrified barefoot gypsy and then having your characters make jokes about it makes me feel a bit queasy...
You might say the fact that the author describes the "good guys" committing atrocities as well as the "bad guys" is evidence of his honesty and even-handedness - except that I have a sneaking suspicion that he doesn't think the "good guys" have really done anything wrong..
Nevertheless this is a brilliant evocation of a fascinating time and place. There are even some passages which made me laugh out loud - for human foibles are universal, and there is no shortage of vivid characters here.
My kinsman General Lord Milne was defeated by General Vladimir Vazov - brother of the author - on several occasions in the first world war. After the war, Gen. Vazov was invited to England, and my kinsman complimented him on "waging war in a gentlemanly manner"...I am not sure he would have said the same thing about some of the Bulgarians in this novel....
Like most Englishmen I sympathise with the Bulgarian revolutionaries but some things struck me which avid Bulgarian nationalists might not like to hear me say...first, the novel makes clear that some Bulgarians were in favour of the Ottoman status quo - a fact which is often airbrushed out of modern Bulgarian history. And second....sorry Mr Vazov, but shooting down a terrified barefoot gypsy and then having your characters make jokes about it makes me feel a bit queasy...
You might say the fact that the author describes the "good guys" committing atrocities as well as the "bad guys" is evidence of his honesty and even-handedness - except that I have a sneaking suspicion that he doesn't think the "good guys" have really done anything wrong..
Nevertheless this is a brilliant evocation of a fascinating time and place. There are even some passages which made me laugh out loud - for human foibles are universal, and there is no shortage of vivid characters here.
My kinsman General Lord Milne was defeated by General Vladimir Vazov - brother of the author - on several occasions in the first world war. After the war, Gen. Vazov was invited to England, and my kinsman complimented him on "waging war in a gentlemanly manner"...I am not sure he would have said the same thing about some of the Bulgarians in this novel....
March 12, 2018
Under the Yoke, the national epic of Bulgaria, was written in 1888 and details the events of the April Uprising against the Turks, which Vazov himself took part in. Although the Uprising failed, it did spark the war that actually won Bulgarian independence. Vazov, himself a heroic figure, was so successful because his work built Bulgarian national consciousness and pride. It helps that there was almost no secular literature in Bulgarian up to that point. However, the book does not stand the test of time. There are some nice descriptions of the Balkans and some funny accounts of small town life, but the plot and main characters are too formulaic and overly Romantic. I would recommend this to Bulgarians and people who hate the Turks (same thing?), but not to anyone else.
December 25, 2022
An interesting romantic historical fiction novel set in Bulgaria in 1876. Bulgarian villagers uprise against Turkish rule. Ognianoff, the main protagonist, is a young teacher who has returned from banishment. He is a leader in the Bulgarian uprising. Ognianoff finds himself being a hero. There are good descriptions of life in the villages and the scenery of the Balkan valleys.
This book was first published in 1889.
This book was first published in 1889.
November 28, 2019
Към арта на Жак Наре нямам абсолютно никаква забележка. Макар и и леко статичен по отношение на разкадровката и героите, той е абсолютно прецизен и детайлен, което всъщност е лесно обяснимо. Френският художник е идвал в България, обходил е местата, където се развива действието на романа, направил си е ескизи, водил си е записки, изобщо подходил е безкомпромисно професионално. А като вземем под внимание и факта, че е рисувал панелите за в. "Юманите" ежедневно (без неделите) от октомври 1969 до март 1970, можем само да поклатим глава в знак на възхита.
Не така обаче стоят нещата с превода на текстовата адаптация на комикса. Арх. Орлин Неделчев е сметнал, че френският текст звучи някак си подредено, литературно, възпитано... и го е преадаптирал (терминът мой), ползвайки текст от старо българско издание (това е упоменато от самия него в предговора). Тук, мисля си, можеше да бъде допусната волността, която си е позволила кухата лейка, наскоро превела "Под игото" на съвременен български, защото все пак изданието се цели към по-младата аудитория и на практика няма нищо общо с оригиналния език на Дяда Вазова... Вероятно поради тази причина писанието не ми допадна особено.
Не така обаче стоят нещата с превода на текстовата адаптация на комикса. Арх. Орлин Неделчев е сметнал, че френският текст звучи някак си подредено, литературно, възпитано... и го е преадаптирал (терминът мой), ползвайки текст от старо българско издание (това е упоменато от самия него в предговора). Тук, мисля си, можеше да бъде допусната волността, която си е позволила кухата лейка, наскоро превела "Под игото" на съвременен български, защото все пак изданието се цели към по-младата аудитория и на практика няма нищо общо с оригиналния език на Дяда Вазова... Вероятно поради тази причина писанието не ми допадна особено.
June 4, 2020
“Subka, can you tell me what Tsar it was that freed the Bulgarians from the Greek yoke ?”
“The Bulgarians were freed from the Turkish yoke by ...” the child began erroneously.
“No, no, Subka,” cried her father. “You’re to tell us by what Tsar they were freed from the Greek yoke. We all know what Tsar is to free us from the Turkish yoke.”
“What God has decreed no man can prevent,” said Pope Stavri. Chorbaji Micho’s simple remark caused much laughter in the audience.
Subka cried eagerly:”The Bulgarians were freed from the Greek yoke by Tsar Asen, but they will be freed from the Turkish yoke by Tsar Alexander of Russia.”
She had misunderstood her father’s words.
August 14, 2016
Мразя тази книга! Ол кого заблуждавам обичам я, просто мразя как завърши! Ама сериозно? Защо и пак защо не можеше да завърши както аз исках?
Обичам творчеството на Иван Вазов и тази книга е още едно доказателство за това!
Книгата няма как да не въздейства и да трябваше да я прочета, защото бе в списъка за задължителна литература и да поне за мен ми се стори бавна и малко уморителна за четенето, но пак я обичам, тя пак ми повлия, пак ме разчуства. Повлия ми това, че разказаната от Вазов история е вдъхновено от действителността преди освобождението на милата ни родина, разчуства ме това, че в действителност са се случвали такива работи, а и често и по-лоши.
Обичам творчеството на Иван Вазов и тази книга е още едно доказателство за това!
Книгата няма как да не въздейства и да трябваше да я прочета, защото бе в списъка за задължителна литература и да поне за мен ми се стори бавна и малко уморителна за четенето, но пак я обичам, тя пак ми повлия, пак ме разчуства. Повлия ми това, че разказаната от Вазов история е вдъхновено от действителността преди освобождението на милата ни родина, разчуства ме това, че в действителност са се случвали такива работи, а и често и по-лоши.
June 28, 2012
Firstly I'm sorry to all of my english-speaking friends who dont understand what that is. It's a book by Ivan Vazov and also the first bulgarian novel. It tells a sory based on what the bulgarian people experienced during the slavery. Alot of pain and fight alot of heart-breaking moments. Its worth reading! It's e pretty hard book althrough but if you can understand the sroty you won't have problems with it :)
July 29, 2015
I found an English translation online at the Internet Archive and managed to start reading it ahead of, and while I was in Bulgaria for the first time. Highly recommended, because it pretty much is the "founding myth" of Bulgaria, gives a good insight into some of the feelings people still have about the Ottoman Empire and also happens to be a fun fast-paced romance.
August 9, 2023
Не е толкова страшна книга, колкото казват хората. Първите 50 страници бяха най-тежки. Натам всичко си беше като обикновена книга. Имаше от всичко: забавни, емоционални и дори някои трагични моменти, но краят беше много удовлетворяващ.
January 2, 2014
"Тоя луд беше единствения човек, който се осмели да протестира."
September 13, 2014
Виждам, че не съм единствената сред GR приятелите си - аз също започнах книгата с отрицателна нагласа и я влачих доста време, но в крайна сметка смея да кажа, че ми хареса. Доста е добра като за "първи български роман" и което е важно за мен - успя да ме накара да ме е грижа за героите и да искам да знам какво ще стане по-нататък. Не знам, всичките ми познати ми обясняваха как не можели да четат заради толкова много турски чуждици в нея и муден стил на писане, но за мен си беше поносимо, дори до известна степен увлекателно. А финалът намерих за наистина силно написан - дори и да имах известна идея какво щеше да стане, успя да ме жегне.
И... да. Доволна съм.
И... да. Доволна съм.
Displaying 1 - 30 of 216 reviews